Димитрия Тодорова - Андонова е на 33 години. Омъжена, с едно дете. Магистър по "Публична администрация" в ПУ "Паисий Хилендарски". Професионалният опит, свързан с работата с младежи, започва през 2009 г. в дирекция „Спорт и младежки дейности“ към Община Пловдив.
От 2015 година работи в Младежки център Пловдив - един от най-съществените и значими проекти, свързан с неформалното обучение на младежи, реализиран в Пловдив. От тази пролет дамата е управител на новото Общинско предприятие "Младежки център".
- Г-жо Андонова, разкажете ни повече за историята на Младежкия център, кога е създаден и каква е неговата функция?
- Проектът стартира през 2014 година, когато тогавашният министър Клисарова връчи на заместник-кмета по „Спорт, младежки дейности и социална политика“ Титюков договор за създаването на младежки център в Пловдив. До момента са изградени 4 такива центъра - в Пловдив, Стара Загора, Враца и Добрич. Работим основно с младежи от 15 до 29 години, като основната идея е тук да провеждаме неформално образование.
Първото нещо, което се направи, беше да се създаде екип от млади хора, социални работници и ромски медиатори. Инвестира се в професионалното израстване на тези младежи, като екипът пътува на обучение в Будапеща, а после и в Страсбург. През 2015-а започна и строежът на сградата до Гребния канал, която днес много пловдивчани познават. През 2015 година получихме награда за „Сграда на годината със социално значение“ в България.
В момента се борим за „Знак за качество“ от Съвета на Европа. Центърът в Стара Загора вече получи този сертификат. Документът е доказателство, че съответният център отговаря на дадени ценности и изисквания. Това са гражданска активност, работа по проблемите на дискриминацията, върховенство на закона, неформални образователни дейности, работа с различни етнически групи, международни обучения и др. Предстои ни визита през септември, когато се надяваме и ние да получим този приз.
- Кога на практика приключи проектът за изграждането на Центъра?
- Проектът приключи на 30 април, а от 27 април се превърнахме в Общинско предприятие. Всичко, което сме свършили до момента с младежи от 15 до 29 години, ни научи, че няма как да променим младите хора, ако закъснеем с контакта с тях. Един човек на 18 вече е изграден като характер и стереотип на живот. Трябва да свалим възрастовата граница и да се занимаваме и с деца, за да могат те да хванат добрата посока в живота. Смятам, че това е много важно.
- Как беше финансиран проектът и какво се промени, след като центърът се превърна в Общинско предприятие?
- Построяването, обучението и наемането на кадри бе финансирано по Норвежката програма - финансов механизъм на европейското икономическо пространство. Община Пловдив се нае с изграждането на многофункционален спортен комплекс. Откакто сме Общинско предприятие, Младежкият център трябва да се самоиздържа. Имаме персонал, заплати, битови разходи.
Общината се ангажира с отдаване под наем на спортните игрища. Те са достъпни за пловдивчани срещу заплащане всеки ден след 17 часа, както и през уикенда. Базите обаче работят абсолютно безплатно от 8,30 до 17 за младежи до 19 години. Самоиздръжката е и единствената причина да се дават стаи под наем. Разбира се, те се отдават само когато не се провеждат обучения или дейности в центъра.
- Какви са основните ви дейности?
- Основни за нас са кръгли маси, които организираме или домакинстваме, младежките обмени, международни и на национално ниво. Имаме различни клубове по интереси, езикови курсове, неформални образователни модули, работилници и ателиета, спортни събития, събития за деца и младежи в риск. Младежкият център работи с всякакви деца, без да ги дели.
- Как реално подпомагате децата в неравностойно положение, тези от домовете и децата в риск и от различните етноси?
- Определяме ден в месеца, в който каним децата от домовете и провеждаме събития за тях. Най-често неформална обучителна дейност и спортни празници. Има събития, които са специално за тези деца. Работим с рискови младежи и от ромски произход, защото смятаме, че всеки един млад човек има нужда от нас.
Ромите имат нужда да бъдат социализирани, да бъдат приети от другите младежи, които имат някакви предразсъдъци към тях. Ние правим връзката и показваме, че такива предубеждения са отживелица. Борим се да няма дискриминация и всички да се приемаме като равни.
- Какво точно се прави за децата от малцинствата и домовете?
- С децата от домовете имаме дългосрочни модули. Правим и курсове по практически умения. На едно от събитията децата изработваха чрез различни техники разнообразни изделия. През 2 седмици организирахме благотворителни кампании. Тъй като на тези деца е гледано в ролята на жертвата, идеята беше да изработят тези изделия и сами да изберат каузата, за която да се дадат събраните средства - за дадена кауза или семейство.
По този начин им даваме поле за изява. Те си продаваха нещата и се чувстваха доволни и значими, защото имаха възможност да участват в подобни инициативи - този път не като жертви, а като дарители. Те се включиха и в кампания за подпомагане на семействата от Хитрино.
Организираме и обучителни модули на различни теми - човешки права, дискриминация и др. Комбинираме ги със спортни дейности, за да могат децата да ни почувстват като приятели и да започнат да ни търсят. Последно ги водихме на цирк. Събитията са от различно естество - за нас е по-важно да ни приемат като хора, на които могат да се доверят и да започнат да ни търсят по различни поводи, да помолят за различни консултации, помощ, услуга или съдействие.
Често ходим в "Столипиново", където се занимаваме с децата, на терен. Правим обучения, последното беше на тема здравна култура (ХИВ и СПИН). Стараем се да са дългосрочни модули, всеки трябва да бъде по 6-7 срещи. Опитваме се да научим децата на най-елементарните неща - как да бъдем добри хора или как да бъдем съпричастни към чуждото нещастие.
Стартираме различни проекти - искаме да стигнем до малките населени места, където да търсим децата, които имат нужда от нас, такива от бедни и рискови семейства и да им подадем ръка. Например, ако са добри спортисти, да се договорим със спортен клуб, където да ги тренират безплатно. Можем да намерим и спонсори, които да вземат транспортна карта и екипи, за да имат децата възможност да идват дотук. Искаме да направим такова проучване и да помогнем. Организираме безплатен курс по английски език за деца от 12 до 16 години.
- Разкажете ни повече за екипа на Младежки център-Пловдив.
- Той включва младежки работници и ромски медиатори. Медиаторите работят на терен поне от 15 години. Те са бивши членове на организации, които се занимават с младежи от ромски произход и са добре обучени кадри. Дамата е и преподавател в училище в кв. „Столипиново“. Тя ще ни помогне, когато работим с по-малките деца. Работата на младежките работници се следи от един образователен съветник. Самите те са преминали всички обучения и работят на подобна позиция от поне 3 години. Имахме неформални образователни дейности в 14 училища. Там проучвахме нуждите на младите хора и самите ние се учим и развиваме.
Автор: Георги ВАСИЛЕВ
Източник: marica.bg
Обратно
град Пловдив, ул. „Княз Александър I Батенберг“ 38-40